Васил Илиев (Васко Бореца)

 Васил Андреев Илиев  (Васко Бореца) е роден на 22 януари 1965 г. в Кюстендил.

Той е бедно момче от работническо семейство. Има брат Георги и сестра Мариана.

ВАСКО ИЛИЕВ СТАВА РЕПУБЛИКАНСКИ ШАМПИОН ЗА пионери. Казва „чао” на гетото и пристига в София. Школува се в „Олимпийски надежди” при треньора Илия Печикамъков. Очаква го бляскава кариера в ЦСКА.

„Васко не влизаше в категорията на неразумните. Беше стриктен, пълен отличник – връ­ща лентата негов преподавател. – Отдаваха му се еднакво и литературата, и математиката. Печелеше олимпиада след олимпиада. Беше лаком за четене и поглъщаше внушителни количест­ва книги.”

Всички от момчешката тайфа на Васко по-късно дефилират по страниците на вестници­те. Стават лидери. За добро или лошо. В тумбата влизат покойният Илия Павлов, ексшефът на „Зора инс” Димитър Джамов, сикаджийският бос Младен Михалев – Маджо и варненският тартор Христо Асенов – Бацата. Повечето борчета са пришълци от провинцията, отраснали в недоимък.

КАТО ВСЕКИ РАННО СЪЗРЯЛ МЪЖ, ВАСКО ИЛИЕВ СЕ ЖЕНИ. Избраницата е Мариета, детс­ката му любов от Кюстендил. Докато той мач­ка борците, тя блъска като дискохвъргачка. Де­войчето е красиво и съхранено.

Мариета е погълната от спорта до педантизъм. Радва се на успех, а тялото и волята й са корави като цимент.

Сватбата е комсомолска. Минава в тесен кръг. Треньори, роднини и учители са ВИП-ът на събитието.

В снимките от семейния албум липсва само Жоро, който е в затвора. Семплата сватба е в ресторант на „Балкантурист”. Порционът включва мешана салата, ролца по чешки, пиле на грил, пържени картофи, бонбонена мелба и шо­коладови скалички. Поливат ги с лимонада, бира и „Кока-кола” в малки стъклени бутилки. Соц отвсякъде. Бракът ще го надари с Ивона – единст­вената дъщеря на Васил Илиев. И ще бъде изконсумиран бързо. Ще го удуши лавината на време­то. Тогава не знае и танцува „дивашки” туист с любимата.

 

Заминава за Чехия, търсейки по-светло бъдеще. Там се засича с Иво Карамански, който е тарторът на българската мафия в чужбина, занимаваща се с кражби на автомобили, въоръжени грабежи и поръчкови побои. 7-8 месеца след пристигането си Васил Илиев е арестуван заедно с негов приятел по прякор Дробеца. Прекарва 2 месеца в чешки затвор по обвинение в грабеж, което така и не се доказва.

След като излиза от затвора, той е принуден да напусне Чехия и през 1988 г. заминава за Унгария, където заедно с Иво Карамански крадат коли и правят измами с валута, злато и др. През 1990 г. се завръща в България и научава, че жена му го е изоставила.

Първата фирма на Васил Илиев, регистрирана през 1991 г. е ВИС, като от уставния капитал 50 000 лв. той внася 49 000 лв. Другите 1000 лв дава Пламен Тимнев-Ганди. Акционери още са Николай Цветин и Георги Илиев. Фирмата се занимава главно с охраняване на обекти. Основният персонал са хора от борческите среди, приятели от Унгария и абитуриенти от „Олимпийски надежди“. Истинският възход на борческата империя започва със старта на Юго ембаргото.

Васил Илиев прохожда в бизнеса с няколко дискотеки по Южното Черноморие. През 1992 регистрира ВИС с капитал от 50 000 лв. Дребни акционери във ВИС-1 са Пенчо Младенов, Антон Боянов и Веселин Йотов.

ВИС 2

Това е истинска златна мина за Васил Илиев и неговата прохождаща империя. Милиарди стари левове печелят борците от нарушаването на ембаргото. След този период преименуваната компания вече ВИС-2 (вярност сигурност инвестиции) се ориентират към туристическия бизнес, зърното, транспорта и други легални отрасли като в същото време рекетът, кражбите на коли и изнудванията не спират. През 1994 г. има повече от 150 фирми свързани с ВИС. Персоналът на групировката надминава 4000 души. ВИС са и монополисти в застрахователния бизнес.

Васил Илиев е убит на 25 април 1995 г. в чисто новия си Мерцедес  на път за ресторант „Мираж“, където е имал среща със Слави Трифонов. Убийството не е разкрито и до днес.

admin On February - 7 - 2012